За градушката – кога най-често се проявява и в кои райони на България се среща най-често

България е една от държавите в Европа, където в последните години се наблюдават много чести градушки. В северозападния район градушката може да ни удари във всеки един сезон от годината, като изключим зимата. Разпределено по месеци, най-често може да се очаква град през  м. май, юни, юли, септември.

В източния и южния район градушка може да удари по-рядко, но това зависи от влажността и температурата, като през последните 2 години се наблюдава сериозно увеличение в дните, в които вали градушка. Една от причините да се случва това, е промяната на традиционния път на средиземноморските циклони. В последните 2 години, най-голямата градушка е видяна в Казанлък с големина 25 мм и в Шумен с 15 мм.

За съжаление системата от ракети не може да помогне за образували се облаци с градушка над населени места, защото изстреляните ракети се връщат обратно на земята и могат да нанесат сериозни щети. Ракетни площадки има само в селскостопанските райони, като Добруджа и Тракийската низина, където целта им е да опазят огромните площи от зърнена реколта.

Градушката се образува от купесто дъждовни облаци, които съдържат капки и при по-ниски температури от 0 градуса тези капки се превръщат в ледени зърна. Във вертикалното им развитие купесто-дъждовните облаци се състоят от 3 слоя: топъл – слой с температура по-висока от 0°C, където има само водни капки; преохладен, смесен – слой с температура по-ниска от 0°С, където има водни капки и ледени кристали, като при температури по-ниски от –20°С количеството на водните капки значително намалява за сметка на кристалите; облачна наковалня – слой с температури по-ниски от –40°С, където има само ледени кристали.

Образуването на градовите зърна става в преохладанета част на облака. Водните пари се наслояват върху ледените кристали и така се увеличава размера на градовите зърна. Когато станат достатъчно големи да преодолеят възходящите потоци, ледените зърна падат върху земната повърхност. При падането си, градовите зърна започват да се топят когато преминават през слой с температура над 0°С и в зависимост от размера им и от времето през което се топят, зависи дали ще паднат във вид на град или дъжд.

Градушките никога не могат да бъдат предвидени с точност и е почти невъзможно да бъдат предсказани и да бъдем предупредени за тях. Само държавното предприятие за борба с градушките има радари, с който следи за тях, и то само в зоните на тяхното влияние. Големината на самата градушка зависи от това колко е висок облакът. Колкото по-висок е облакът, толкова по-големи стават ледените късове от вертикалното движение в облака.